„ОТРЫВОК”
Глеб Иосафович Анфилов (1886-1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТКЪС
Блажени сме – бедните – няма да бъдем царете си,
блажени сме – тъжните – няма утеха да искаме.
Което мечтаем – се крие далеч зад моретата.
Което си знаем – от тежки слънца е обмислено.
Ний сол океанска сме – лодка в небесна вода.
На вчерашно утро безцелно пленени болници сме.
Ний често пелтечим, презряни от свойта рода.
Ний – неврастениците...
Ударения
ОТКЪС
Блаже́ни сме – бе́дните – ня́ма да бъ́дем царе́те си,
блаже́ни сме – тъ́жните – ня́ма уте́ха да и́скаме.
Кое́то мечта́ем – се кри́е дале́ч зад море́тата.
Кое́то си зна́ем – от те́жки слънца́ е обми́слено.
Ний со́л океа́нска сме – ло́дка в небе́сна вода́.
На вче́рашно у́тро безце́лно плене́ни болни́ци сме.
Ний че́сто пелте́чим, презря́ни от сво́йта рода́.
Ни́й – неврастени́ците...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Глеб Анфилов
ОТРЫВОК
Блаженны мы – нищие – ибо мы не станем царями,
Блаженны печальные – ибо мы никем не утешены.
То, что мы ищем – лежит далеко за морями.
То, что мы знаем – тяжелыми солнцами взвешено.
Мы соль океанов – плывущая в небо ладья.
Вчерашнего утра больные бесцельные пленники.
Мы часто заики и нас презирает семья.
Мы – неврастеники…
1913 г.
УРИВОК (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)
Блаженні ми в зли́днях – ніколи не стати царями.
Блаженні в печалі – ніколи й ніким не утішені.
Те, що шукаємо – десь за чужими морями.
Те, що ми знаємо – з сонцем та зо́рями змішано.
Ми сіль океанів – на чо́вні в небесних краях.
Вчорашнього ранку безцільні та хворі астеніки.
Ми часто заїки і нас зневажає сім’я.
Ми – неврастеніки...
---------------
Руският поет и издател Глеб Анфилов (Глеб Иосафович Анфилов) е роден на 24 април 1886 г. в с. Остроленка, Ломжинска губерния, днес на територията на Полша. Пише стихотворения от детските си години. След обучение във Воронежския кадетски корпус (1906 г.) завършва Александровското военно училище в Москва (1909 г.) и икономическия отдел към юридическия факултет при Московския университет (1913 г.). Сражава се като доброволец на фронтовете на Първата световна война (1914-1916 г.) и в украинските и кавказките битки на Червената армия (1920-1921 г.). След 1921 г. се занимава с книгоиздаване в Москва, автор и съавтор е на книги и брошури за съветското книгоразпространение: „Как торговать книгами в деревне” (1925 г.), „Сельская книготорговля” (1927 г.), „Книготорговая сеть СССР в 1925-26 г.” (1929 г.), „Книготорговая сеть СССР в 1926-27 г.” (1929 г.) и „Книга, журнал и газета” (1930 г.). Приживе поезията му не се печата, само няколко негови стихотворения са публикувани в литературния сборник „Современник” през 1915 г. след награда на един литературен конкурс. Работи към експортно-импортни кантори на „Наркомвнешторг”. През 1927 г. е осъден на 3 години интерниране в Сибир, но присъдата му е отменена. През 1935 г. отново е арестуван с обвинение за разпространение на контрареволюционни слухове, осъден е на 5 години каторга, лежи в Бутирския затвор, след което е изпратен в лагер в Читинска област. През 1937 г. е прехвърлен в лагер на ГУЛАГ в Комсомолск, където умира при неизяснени обстоятелства на 21 юни 1938 г. Голяма част от творчеството му е изгубена. Реабилитиран е посмъртно през 1957 г.